Парещи сълзи, Очи изцапани от сол,
Ръце треперещи от дните пропиляни.
Усмивки от Лъчи, който удряха във кал
и Все така оставаха недоразбрани..
Плачещо дете, човека тръгна си от мен,
сега останах като ден, сменен от мрака
Другото лице, което гледаш вместо мен
не е това лице, помни, което плака..
В тъмното купе, Тунел от спомени блести,
И влака бързаше, не ще да чака.
Взе ли си билет, Нима със другия си ти,
А във съседното купе, за Теб и трети плака ....
