Малката крадла - свещта , розата и мрака

[ilusia]

Катя се разхождаше из пустите улици и усещаше как топлият вятър играе с косата й. Небето бе обсипано със звезди , а луната грееше някак пленително . Сякаш приканваше човек да полети и да я докосне. Катя не сваляше поглед от нея. Обичаше да гледа луната .. Обичаше нощта на вън. В дома си тя никога не пускаше тъмата - палеше свещи , светеха лампи но не бе тъмно , не и когато бе сама в голямата къща. Чувстваше се безумно самотна когато бе тъмно в нейната крепост - сякаш всичко и всички я оставяха ... там...
На вън обаче бе друго... нощта я криеше , сливаше силуета й със света. Правеше я част от живота - толкова спокоен , толкова тих . Липсваше празничната претруфеност на денят. С хилядите минувачи и намръщени лица. Хората понякога толкова много я уморяваха , че макар да се нуждаеше от тях , често се разхождаше сама из улиците. Казват , че дома е там където са близките на сърцето ни хора , където се чувстваш спокоен и защитен. Катя не мислеше така... тя нямаше истински дом и той както всичко в живота й бе откраднат. Тя обичаше да краде. Мигове.
Домът й бе стар - приличаше на средновековен замък изсечен от груби камъни с много стълби и две огромни колони поддържащи външна тераса. С малко дворче в което бе засадила цветя и 2 храста чемшир. Имаше кокичета , божури , люляк и лешник. Пред портата се белееха две брезички . На тях сега висеше некролога на дядо й. Стопанина на къщата... бе починал преди много години , но не я интересуваше. Той бе до нея. Тя бе откраднала за себе си и този образ. Достолепен военен , уважаван с положение. Помнеше го смътно но честичко му говореше. тя си говореше със всичко - с цветята , с луната и звездите , с плюшените си играчки....
Катя знаеше , че краде....Знаеше , че няма нищо истинско край нея. Крадеше мигове , крадеше мечти , крадеше думи , крадеше любов...
А днес... днес бе откраднала една роза...
Преди година си купи една малка плюшена мечка. Много искаше да и подарят мече но това така и не стана. Купи си мечето и си каза , че е от него. До ден днешен , много след него , тя все още го наричаше неговото мече. И така започна... после се появи една книга...Нея тя открадна за друг. Всеки път щом той бе тъжен , тя цитираше "воинът на светлината" , дори я преписа цялата... за него... Това бе нейната книга... тяхната книга...
После си открадна една песен... от друг човек. И всеки път щом прозвучеше Катя се сещаше за онзи човек. Той и бе подарил една мечта - нея тя не открадна. Тя бе подарък - единственият истински . Прегръдка. Топла , чиста - искрена. Да тя бе истинска. Но... фалшиво истинска. Беше нещо което не беше. Но Катя не я интересуваше- с радост открадна и спомена за тази прегръдка.
И днес дойде поредната кражба,... Кога ли щяха да я осъдят ? Дали някой щеше да разбере тайната й ? Всъщност на Катя й трябваше нещо съвсем малко , за да бъде истински щастлива - подарък... ала не откраднат...
Тя не искаше книги , играчки , песни.... дори рози не искаше... та тя не обичаше рози...любимите й цветя бяха лотосите.. бели или розови... лотоси. Но това бяха само символи... символи на неща ,за които отдавна мечтаеше .
Искаше нещо истинско... нещо нейно... Една любов . И така крачейки , загледана към звездите тя потъна в мечтанието на червената роза . А в ръката й бе бялата. Ситен дъждец докосна челото й . Капките падаха в деколтето , сякаш разгадали тайните й желания.
Катя не бе нещастна - напротив - бе щастлива със своите малки кражби. Може би жалка , може би смешна... може би твърде егоистична - тя крадеше. Създаваше си малки идеали , малки стълбици които изкачваше. Малки мечти .
Ако другите момичета на нейната възраст мечтаеха за всевъзможни неща , тя бягаше от това . Бягаше от хората. Всъщност тя им позволяваше да я опознаят... но не искаше тя да ги опознава . Крадеше красиви представи за тях. Не искаше да познава тях - искаше мечтите им , душите им , онова тлеещото в тях.Беше я страх да познава хората. Толкова горчивина лъхаше от познанието. Толкова болка и разочарование й носеше то . Не ! тя предпочиташе да живее с представата създала си за тях. Ето днес на нейният празник... най-добрите й приятели я бяха забравили. Те всъщност изобщо не бяха най-добрите в онзи смисъл. Не споделяше с тях , не бяха в душата й , а само в сърцето й. Просто участваха в живота й- заемаха огромна част от него. Разчиташе само на себе си. Нуждаеща се от някого , толкова пъти бе предавана , че сега вярваше само на себе си. Ако искаше да сподели нещо си казваше , че и този път ще се справи сама , някой друг проблем ще сподели с тях. Но знаеше , че никога няма да сподели нищо... просто й се искаше да вярва , че те ще са там до нея..... и ужасно се боеше , ако ги потърси да не я предадат . За това си представяше , че просто не е важно...и то не бе важно. Те не можеха да я избавят нито от болката , нито от мрака , нито от самотата. Така малката крадла продължи да краде. Катя обаче бе прекалено горда - никога не просеше. Нищо. Не искаше нищо не чакаше - онова което желаеше - просто го крадеше. Не се молеше. Не плачеше. Единственият й грях бе кражбата. Но какво пък... "притежателите" никога не търсеха онова което тя си бе присвоила. Те дори не разбираха какво щастие й даряваха с употребените си и захвърлени неща , който тя старателно прибираше от сметището. Изчистваше прахта и те засияваха. И ако днес можеше да благодари на някого тя би благодарила за открадната играчка с която спеше , за книгата която я научи да живее , за песента която я караше да обича. Дори за бялата роза на бюрото й. Ако се нуждаеше от някого от тях , тя просто взимаше предметите и ги галеше , гледаше , слушаше , четеше... И те й говореха.. казваха й толкова много неща... Казваха й как щастието можеше да бъде откраднато. Духна свещта на масата. Пишеше , че ухае на океан... не миришеше , но Катя си открадна мириса й. Погали лицето си с бялата роза и я целуна за лека нощ. Загаси всички лампи и се отдаде на мрака. Катя винаги преборваше страховете си. Прибрала се преди час сега се взираше в тъмното. От там я гледаха озвряли очи , дърпащи я ръце , нараняващи тялото и душата й. Но до нея бяха розата и свещта. Символа на нещо което имаше... и което изпълваше цялото и същество... и нещо което нямаше.... но мечтаеше един ден да има... дори ако бялата роза плати цената на разкъсаното й сърце , за да бъде червена.... тя просто мечтаеше....и мечтите си не крадеше... Само тях не...
Знаеше , че някой ,  някога , някъде... ще й подари червена роза .

[burning_acid]

Мила, предай на Катя, че не е единствена....че и аз съм изпитвала и все още често изпитвам това, което и тя изпитва...Предай й че не е сама!

Обаче й предай и още нещо: докато бяга от хората, докато се страхува да ги опознае, докато си мисли, че им дава да се ровят из душата й, а всъщност я пази от евентуалното предателство на ръцете им ... тя ще продължава да краде.......и всичко това ще пречи да й подарят червената роза.....А пък аз съм сигурна, че има някой, който копнее Катя да сподели с него душата си, и той да разкрие своята пред нея ...

Колкото до тъмното: то може да олицетворява нейните страхове (страхове които почти всеки носи в себе си, но не иска да признае), но те лесно могат да бъдат надвити: единият начин е тя сама да ги надвие, другият е когато й е много трудно, да позволи на някой приятел да е до нея и да й помогне да се освободи от тях.

Кажи на Катя, че често се случва, и то не само на нея, да крадем мигове, усмивки, дори любов. Но те никога не са толкова скъпоценни, колкото са истинските.

А на теб, Сънчо - Ц Е Л У В К И !!!  :kissoflove: [I love you]

[ilusia]

Катя няма да те чуе. Катя.. не иска да те чуе. Катя е щастлива в своя свят. Катя пада във фонтани , замразява книги защото са прекалено страшни , Катя си забравя телефона във хладилника и Катя туко що навря хляба в пералнята  [lol] Катя се спъва във сенките си , излиза с мокра коса , Катя танцува пред 500 човека без да й пука от нищо. Катя обича да краде реалността и да я вмъква в мечтите си. Катя я скъсаха на курмуване защото обясни на инспектора как  и той не може да кара по хубаво от нея....
НО Съни... Съни май те чува....Защото по някакъв безумен начин съдбата отреди на Съни да бъде Слънчолина... и хората очакват тя да бъде Слънце... и тя е... за да ги прави щастливи....Сънии не краде... Тя чака подаръци... тя никога нищо не краде или не прости.... Тя само обича - без но , ако , обаче , без последствия , предпоставки и причини... без очаквания
[inlovee]

[phibi]

... защото аз не падам във фонтани, но се спъвам в малките неща, плаша се от себе си, рисувам в звездите...
... и свеща миришеше на океан... защото ти така искаше :)

[ilusia]

...........Защото лягам на тревата и гледам облаците...
...защото закъснявам за час и гледам "НЛО"
..........Защото "добре ли си " е най-милото нещо което съм чувала...
.......Защото мразя кисело мляко но го ям....
...Защото съм луда... защото си ти...
................Защото те обичам.... а те обичам , заради това , че "защото" е ненужно....
.... Защото прие поканата ми и влезе в моя свят... и моята кутия ...



Защото в светлината , свещта е ненужна