Строшена тишина

[Gentiana]

Хапеш в гръб, като подла змия.
Когато съм разсеяна и толкова наранима.
Когато куп нежни думи ти изшептя,
оказва се, че съм пуснала
в душата си хладната зима.
Събличаш чувствата ми
и се смееш над тях,
а уж си нежен, почти еротичен.
Палиш в кръвта ми огън на страстен грях,
правиш ми се на някой различен,
който уж ме обича и е толкова мил,
че обезоръжена за стотен път ти прощавам.
После излиза , че май съм някакъв крокодил.
С крокодилски сълзи ще плача тази нощ,
защото си го заслужавам.

[Don_NUTSO]

 

[BaD_BiTcH]

красиво

[Jane]

Един стих напълно в стила ти.. и разбира се красив;)

[burning_acid]

Гео, в последно време все пишеш неща, които отговарят на мислите и настроението ми...
А това стихче определено бих го посветила на някого, стига да имах смелостта да се освободя от мамещия му чар...

И да не забравя: 

[me4tatelka]

Страхотно...

[Gentiana]

Иво...
малко източна поезия, в тон с настроенията ни-

Вечерният бриз
плиска водата
в краката на чаплата
Мрежата е за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисъла - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря !

Скалите са там където са - такава е тяхната воля.
Реките текат - такава е тяхната воля .
Човешките същества говорят - такава е тяхната воля .
Сезоните се менят,
небесата изпращат дъжд и сняг,
земята от време на време разтърсва,
вълните прииждат,
звездите светят :
всички те следват собствената си воля .
Да бъдеш означава да изразиш волята си
и така да постигнеш себе си.

Ще трябва да понесем мислите си
цяла нощ, докато
бляскавата очевидност, неподвижна,
застане във студа пред нас.

 Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.

 Плевнята изгоря -
сега
вече виждам луната.

 Във планината хладна секват всички грижи
Сърцето - мисли разпилени не гнетят
Лениво дращя по скалата стих,
каквото дойде е добре дошло -
аз съм лодка по вълните.

Любовта е бумеранг-отлита, ...но и се връща.
Вярвай в това!

[Gentiana]

красиво

благодаря ти

[Gentiana]

Един стих напълно в стила ти.. и разбира се красив;)

Благодаря ти, Джейни 
Обичам красотата, дори , когато от нея ме боли .
Тя е откровение и нирвана.
Нещо, без което не мога и към което се стремя.

[Gentiana]

Гео, в последно време все пишеш неща, които отговарят на мислите и настроението ми...
А това стихче определено бих го посветила на някого, стига да имах смелостта да се освободя от мамещия му чар...

И да не забравя: 

Вени 
сродните души имат сродни мисли и настроения.
Посвети го, без да се страхуваш.
Поне ще знае как те кара да се чувстваш.
И може би ще промени нещо в себе си.
За теб.

[Gentiana]

Страхотно...

Благодаря ти, нежно цвете 
Мила , както винаги.