Признавам си – обичам те!
Признавам също,че не исках да те губя.
Признавам си,че нямах смелостта
да те обичам явно във очите!
Но ти ми каза – трябва да се справя
и да се боря, за да стана твоето момиче!
Да знаеш, че не исках да съм твоя.
Поне така си мислех...
И някак детски, глупаво сгреших!
Но как да кажа, че обичам,
като не знам какво си мислиш ти!??
Каквото и да мислиш вече, май е твърде, твърде късно!
Показах ти - доказах го дори -
щом някой те обича толкоз силно,
за тебе трябва да е щастие,
а не товар на твоите плещи!!
А мен това ме мъчи, не ми дава мира
Боли ме, че не стана както исках аз!
Боли, че всичко се обърна, че всичко излетя като завчас!!!
Каквото и да правя, не ми даваш мира.
Каквото и да правя - все пред мен си ти...
Не мога, нямям воля да се справя!!
А знам, че всичко вече е на пепел -
всичко свято в теб отдавна вече спи.
Какво остана в мен да чака и да се надява??
Милиончета прашинки на разбитите мечти!!!!!!!!!!
