Vox clamantis in deserto*

[burning_acid]

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...

~Пеньо Пенев


Луната пак ме сварва
неподготвена.
В полумрака не успявам
да прикрия своите сълзи.

Луната...и звездите...
Колко днес самотно е!
Светът отново празен е,
а в центъра му аз съм вик...

Тъй кратко беше
твоето "обичам те"!
Криле подаде ми,
а после си ги взе...

А аз от стръмното
нагоре бях политнала.
Но птица без криле
надолу може само да "лети".

Аз къс по къс
света си бях изграждала.
А ти за миг успя
да го срутиш!

Аз дълго любовта
във себе си бях пазила.
А ти успя
да я изкорениш!

Понякога така боли
във мене самотата,
че нямам сили ни
за сълзи, ни за гняв...

И тази вечер пълнолунна
е такава:
във нищото се взирам
със безумен смях!



* Гласът на плачещия в пустошта

[Gentiana]

 [a taka] [evala]