Представи си
онзи далечен бряг,
където албатросите
сутрин будят морето,
сричайки азбуката на нежността
и пляскайки с мокрите си крила,
а слънцето се ражда
с цвета на кръвта,
изтласквана от сърцето.
Виждал ли си онази
карамелена пяна призори,
когато вълните
още сънуват
пълнолунните си сънища
и с дива страст
се разбиват,събуждайки се,
в гордите скали?
Брегът е мелодия.
Там свършват
уморените ни, нощни пътища.
Донеси ми
първата раковина,
изхвърлена в пясъка нощес.
Ще те чакам
на пустия плаж по Новолуние.
Нека свети в тъмното
само споделеният ни копнеж,
дори любовта ни
да е истинско безумие.