Страхът на пожара

[ilusia]

Бял лист. Лист хартия.... Едно бъдеще... На което аз пиша с кървави букви своето минало... А то предрича бъдещето ми... и двете се завихрят около ми... и за се изгубвам някъде в промеждутъка на миналото и бъдещето ... където би трябвало да бъде настоящето ... Но трябва в нашият свят на безумия е толкова страшна думичка , че може би тя Трябва да се забрани със закон... всъщност в тоя свят нищо не трябва.... Никой никому нищо не дължи.... Живота ти е дар... живееш на кредит... обичаш на заем.. крадеш от смъртта... И винаги бягаш в далечна посока... по непознати пътища... а накрая... накрая в средата на бездната се оглеждаш и казваш " Боже мой!  Та аз вече бях тук!" и то не веднъж...
Изключително забавно ми е да живея. Любопитно. Ние с Бог сме много гъсти. Обичаме да си въртим номера. Редовно.... И разбира се , винаги той излиза победител , но това не ми прави особено силно впечатление. Така или иначе аз и Бог сме едно цяло. Ако мен ме нямаше - и него нямаше да го има... А пък ако него го нямаше... мен съвсем пък нямаше да ме има. Какво ли значи да ме няма ??? Никога няма да разбера , защото както е казал един велик мислител " Мисля - следователно съществувам" Аз малко съм не съгласна с него. Дори бих искала да си поговорим.... Е какво пък толкова. Накарах Дикенс да се обърне в гроба поне 8 пъти като ме принудиха да пренапиша "Оливър Туист " Та за мисля - следователно съществувам. Е хубав де , ама като седя и цикля в една точка и НЕ МИСЛЯ.... тогава няма ли ме ? Тогава значи не съществувам... И какво съм ? Проекция на някой който мисли за мен ? Хм... а защо тогава като ме цапардоса мен ме боли ? Как така аз - неговата мисъл изпитвам болка ?
Глупости...
Мисля ,че да живееш , значи да боли. Май това е най-истинското определение... Да те боли от разбитите ти устни... Да усещаш кръвта в устата си - прехапана до кръв от спотаени емоции. Да чувствам металния вкус на кръвта ... собствената си кръв...
Да боли от живота. Да боли от това което си и да боли от желанието да си нещо друго. Абе... общо взето да боли. Болката е неизменна част от нас.. и ние от нея. Защото ние сме болка. Ние се раждаме с физическа болка и сърдечна радост.. живеем причинявайки болка... и живеем с причинената ни болка... и умираме... оставяйки след себе си болка. Изобщо.. болката е признак на живота . Но сега няма да звуча като самоубийца депресирана от живота... Щот не съм . И общо взето май колкото повече мислиш , толкова повече се гавриш със себе си....
Мисленето е вредно в определени условия. И това го казвам съвсем сериозно. Мисленето си е чисто самоубийство. Така или иначе никога не става както си го мислил , само дето си измъчваш мозъка с всевъзможни ситуации , от който така или иначе никога не излизаш толкова щастлив или толкова нещастен както си го планувал.
Ето - аз например планувам собственото си нещастие. Забавно е , нали ? Ама съвсем пък е забавно ще ви кажа. Защото знам , че съм идиотка . Чиста грешка на природата. И знам какво ще стане ако тръгна по даден път... Но това съм аз... и тръгвам по него , а знам , че ще боли... Обаче... какво от това ? В крайна сметка , така или иначе боли... дай поне да ме боли с кеф... Абе съвсем откачих на моменти. Всъщност аз тръгнах да пиша , за пожар... а какви ги свърших... звуча като неориентиран философ от 5 век преди новата ера , агитиращ за самоубийство .
Обаче в крайна сметка какво можеш да очакваш от една луда ?  Шизофреничка ? Ми ето това де - дето сега го четете. Ако разбира се , някой се е излъгал да го прочете , за което искрено го съжалявам :)
Та.. ако някой е стигнал до тук , може би вече заслужава да прочете какъв му е идейния замисъл на тоя бълвоч.
Щот ще ме прощавате ама това си е чиста душевна помия. Ма пък поне съм искрена ;)
Думата ми беше за пожара. Аз съм пожар. Но моят пожар тръгва от вътре на вън . Когато се изпепеля до толкова , че вече съм ходеща факла , аз почвам да опожарявам и другите. Карам ги да се чувстват живи , като им причинявам болка. Колко съм благородна.... Но аз съм наркотик... Хората ме взимат на малки дози , нарядко... защото иначе ще ги погубя. Какви егоисти са ... Аз искам да ме взимат всеки ден на големииии количества.
Но те предпочитат дъжда. Толкова нежен , животворен... толкова искрен и чист. Нищо , че е обиколил половината свят и е бил в отходните води на цялата Земя... той идва от небето - значи е чист.
А ние.. огньовете... пожарите.. ние сме запалени от ада. От долу.. от земята... Но пък май сме доста по-чистички от дъжда... защото болката , нашият огън ни е пречистил до толкова , че сме си направо ангели...
Боже... какво удоволствие от живота изпитва човека вещ ? Слагаш го до себе си. И сякаш си поставил чадъра си на стола. Но човека-вещ ти дава сигурността , че вещите нямат душа , нямат сърце.. и нямат крака , с който да си идат от тебе... А пожарите ? Те те убиват...Те те мачкат , изгарят , изпепеляват.... те те желаят - страстно , диво , огнено ... нечовешко ... Но ще ти издам една малка тайна.. и пожара се страхува...
Страхува се от разрухата която сее... страхува се дъжда да не го потуши...
Пожара също се страхува....

[burning_acid]

Мила ... първо да кажа че си писала за толкова много неща, че не знам от къде да започна да отговарям ...  [shame]
Като се видим следващия път (надявам се скоро), ще има да ти говоря мноооого за този разказ, и да те разпитвам... :)

И все пак ще кажа нещо за края на разказа, за пожара и дъжда...Човек освен да се изгори от огъня, може и да се стопли от него...Просто има различни видове огън...И стига той да се овладее и да не се разраства винаги в пожар, би могъл да е от голяма полза ... да бъде много, много обичан!
А пък дъжда: да, приятен е, но за кратко и обикновено само когато е топъл... ;)

И още нещо: аз съм по зависимостите - шоколад, четене на книги късно вечер, писане на стихове...Така че няма да съм егоист и мисля да взимам само големи дози от твоя пожар  :p
[inlovee] [inlovee] [inlovee]

А това е поздрав специално за теб: http://www.youtube.com/watch?v=NqauKbARSvc (ако не разбираш текста, ще ти го преведа като се видим)

[ilusia]

Имам нужда от помощ в превода ;)

http://www.vbox7.com/play:7979d295 [shame]

[ludnegar]

Пожар значи :),схватливо детенце си ти.Пожарът го е страх само от себе си,от същността си,от това от  което не може да избяга.Пожарът няма морал - имал е някога,докато е бил огън...но сега това е минало,сега има само една цел,а именно да изгори.Иначе предпочита тихи и спокойни води  [namigG],по-лесно е там-почива и събира сили за времето когато ще срещне друг пожар и ще изгори.Аз изгорях,ще изгориш и ти.И колкото повече гориш и колкото повече те боли,толкова по-добре ще се чувстваш във кожата си,защото в това е същността на пожара...да гори и да изгаря :)

[ilusia]

Прозорлив дядка си ти :)
Именно от това го е страх пожара...
И пожарите... живеят заради пожарите ;)
Всъщност сигурно виждаш много от своите думи тук... и не защото съм плагиат... а защото имаш отвратителната способност да обличаш мислите ми в думите си :)
И все пак да си пожар си е страхотно :) Толкова емоции , толкова живец , толкова огън не познат и не докоснат за .... .... пламъчетата :)

[Dalechen]

"Don't stop being crazy" /"Helloween"
Поздрав за вас и за мен. с една от любимите ми групи :)
П.П. Не съжалявам, че съм огън, макар да знам, че всичко завършва с пепел.

[ilusia]

И тогава дочуваш песента на феникса от пепелта , нали ;)