News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Не вярвам

Started by Gentiana, March 06, 2007, 03:20:08 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Искам да сляза
по тъмните стълби във теб,
дълбоко, там, където
се утаява мракът.
Искам, дори да е страшно,
като в пустинна степ,
дори долу само Смъртта да ме чака.
Кое е това, което криеш
зад циничен непукизъм
и черна страст,
с която би ме разкъсал на парчета?
Искам да те докосна,
но всеки път ти хвърляш моите дни
на слепите кучета на Тъгата.
Не, не вярвам,
че син на мрака ти си.
Не вярвам, че душата ти
е тъмно блато.
Удави ме в бездната
на мъжките си мечти,
но не ми доказвай отново,
че мълчанието било злато.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

Хубаво стихче, напомня ми за определен човек...
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

phibi

#2
Будуването си е струвало  :flowers:
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Don_NUTSO

QuoteИскам да те докосна,
но всеки път ти хвърляш моите дни
на слепите кучета на Тъгата.


[confused]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gerry{}

Красиво е  [heart__]  [gentle-fen] [gentle-fen]

Gentiana


[wish all my love]
Благодаря ви  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.