Чуваш ли онзи вятър в листата?
Той стене, той шепне, той нещо вини.
Капчиците дъжд по устните на тишината
са солени , дали това са дъждинки, а не сълзи?
Ще дойда в съня ти,
точно когато мислите ти са голи
и като раци от преобърната тенджера пълзят
назад, в различните посоки на желанията,
които на кръстопъти се молят.
Хладна и гореща в едно,
напукана от продължителен глад
амфора от дъното на морето от страсти.
Строши ме и бисерните миди събери.
Извади бисерите им.Защо ли те винаги са прекрасни,
дори , когато от блясъка им
ослепяват очите и мълчанието им боли?
Нанижи тези органични квинтесенции
в наниз, който ще отива на освободената ми душа.
Русалка или вещица, или изгубено в тъмното момиченце,
доверчиво сгушено в усмивката ти на сутринта.
