какъвто беше ти-такава съм сега!

[иринка]

Заблуда ли си или си реалност,
дали си  глъч нестхващ във безкрая,
или си само глуха тишина?
Дали ме искаш с моята баналност
или си мрак скован-единствен във света?!
Дали  ще искаш своята награда
задето можеш да ме вкараш във калта?!
Моля те недей ме мъчи с думи тежки
аз няма да се дам току така!
Защо след тебе да се влача
като със тебе пак ще съм сама?!
Или ще стана твоята кралица,
която ще отнема светлина? 
Не си познал на смърт да ме обричаш!
По-горда съм и от смъртта!

А колкото съм горда-толкова самотна,
като лист отронен,литнал във безкрая.
Тъй сам-с присъда доживотна,
присъда дето казва-сам ще си до края!
И като теб ще стана-безпощадна,
Нали това поиска ти?
Като безсмъртен демон ще те влача,
дори забравила за нежните мечти.
Ще стана по-коварна даже и от тебе,
така ще те убивам-бавно без сърце,
ще те направя равен със земята...
За прошка ще протягаш ли ръце?
Протягай ги –ще са сами,ще страдат,
така ще страда също твоята душа,
уби във мене всяка жалост,
какъвто беше ти-такава съм сега!

[/font]