Сутрешна меланхолия

[burning_acid]

Уплаших се, че времето е свършило
Кафето в чашата ми също
но там, на дъното, се криеха
последните 3 глътки и ме чакаха
да ги отпия, да им се зарадвам
като дете, обичащо да скача в локвите

Не смея да те будя грубо,
за това ти пускам песен
И не смея да се доближа до теб,
защото ме е страх да не изчезнеш
като уплашен призрак,
не разбрал защо е на земята

По голия ти гръб се гонят спомени
и слънцето ги стопля със лъчите си
А в моите очи блестят въпросите,
които после неизменно ще задам...

Но в този миг ще помълча със себе си
Поне за миг е нужно да не питам,
а просто да летя със нотите

Не ти ли се е искало понякога
да не разпитваш, просто да забравиш
за всичките условности и рамки
Или да знаеш всеки отговор
на всички незададени въпроси


В момента мислите ми се скрили във клепачите
на твоите затворени очи
От много мислене на всякакви сценарии:
,,какво ще правя, когато се събудиш,
когато си отидеш и те няма вече"
,,какво ще правиш, когато те целуна
в знак на обич",
главата ми започва да боли
По челото ми се изписва отчаяние,
защото отговорите са трудно достижими...

Не мога ли за кратък миг
да те прегърна
и да се слея с теб
Да не усещам притеснение
и нищо да не ме интересува

Кафето, времето, и всякакви безсмислени въпроси

Ще те помоля да се слееш с мен,
но ти ще продължиш да спиш
Защото най-спонтанно искрените думи
остават винаги нечути между нас

Защото по клепачите ти вече няма мисли,
а само позабравени желания
които знаеш – няма да осъществя

Norah Jones: "Come Away With Me"
http://www.youtube.com/watch?v=5JZ2DCyXAJg&NR

[GaLLeRy]

 [plqs plqs]

[burning_acid]

[shame] Много благодаря ...  [inlovee]  стихът беше написан толкова "на един дъх", че ме беше страх да го прочета отново, след като го пуснах ....