Между зимата и пролетта

[Gentiana]

Тези бели цветчета се ронят
като шепот на бистра вода.
Дива слива... Ухание гони
с устни влажни слаб вятър. Вървя
и усещам как кротко се вплита
ароматът на пролетен цвят
със вечерния час любопитен,
водещ мрака към моя тих град.
Много фино докосване в здрача
на разцъфнала нежност и плах
опит времето в мен да не плаче,
победило тревоги и страх.
Между зимата и пролетта тънка лента,
скъпоценен фрагмент, споделен.
Нито хладно, ни топло, моментът
е за сладко мечтание отреден.

[dodic]

И аз разцъфнах в пролетни цветове Genti от стиха ти.
Толкова е пролетен, магнетичен.
Май другата ти половинка се е обадила.  [namigG]
Поздрав. :)

[Gentiana]

Ами тези нежни, бели, сливови цветчета и дискретният им, фин аромат,Додик, който се промъква в съзнанието ти с лекия повей на вятъра , особено в късен следобед, те карат да си мислиш за такива пролетни, магнетични неща.
А и аз съм на инстинкти, днес така ми дойде  :) , предчувствам нещо хубаво и го отразявам.
Утре , ако почувствам нещо зло в себе си, пак ще ви смръзна кръвчицата  [lol]
Е, може и да не чакам чак до тогава  :p
Радвам се, че съм събудила цъфтежа в теб :)