история с френски привкус (burning_acid + Скитникът)

[burning_acid]

burning_acid + Скитникът


Защо ме будиш, Матийо?
Нима не знаеш, че е късно?
Под прашния перваз на черния прозорец
на малката ми, празна стая,
окапа и последният дървесен лист
със вени, грубо срязани от вятъра

Нима не чуваш, Матийо?
Очите ми говорят тази вечер
и с тях не споменавам думата ,,любов",
защото нашето не беше обич,
а егоизъм - висша степен

Ако протегна белите си пръсти,
навярно ще те стигна -
ще те докосна по очите,
по устните, по веждите и по клепачите
В косите ти ще има пролет,
а в моите ще бъде зима
(косите лесно побеляват в чакане,
ти знаеш, но пак ме молиш да те чакам)

Кажи ми честно, Матийо:
когато ме целуваше във тъмното –
усещаше по устните горчилката,
събирала се в дните на очакване, нали?

Когато ме притегляше към себе си –
усещаше ли токовите удари,
изпращани от моето съзнание,
безпомощно да те убие?

С теб всичко бе така...изпросено,
освен целувката, която не получих
Онази първата, и тайната,
обвита във мълчание и неизвестност

Защо не обвиним днес мене, Матийо?
Така и двамата ще спим спокойно после
За мен светът ще бъде просто място,
в което дишаш и живееш ти,
но нищо повече.
Мечтая да е нищо повече,
за да не мразя,
   да не страдам,
      просто да съм безразлична.

Така отдавна ми повтаряха да бъда,
но аз не исках и се правех на глупачка.
Сега къде по-глупава от мен
ще се намери?

Ако живеех в друго време,
ти ако можеше наистина да заобичаш
(не мен, а просто някого),
тогава може би...но ,,може би" е твърде, твърде, твърде...



Защо те будя? Защо ли?
Елиз, прекрасна, просто се нуждая.
От теб, от твойта чистота,
от забраненото,
от твойта скрита нежност.

Первазът – прашен, а по черния прозорец
последен лист трепери неразбран.
И тази твоя, празна стая,
и тя ме кара да съм сам.
Разкъсан. Като жилките на лист обрулен.
От твоя зимен вятър – страх.

Нима не чуваш, о, Елиз?
Очите ми говорят тази нощ.
Те шепнат, и говорят. И страх,
дори и нежност, силна обич има.
Но ти...
Нима не чуваш? О, Елиз!

За егоизъм, за себичност ми говориш.
А аз...А аз обичам.
И чакам тази вечер ти да се пресегнеш.

Очите ми затворени, и устните треперещи,
отново ти...
Ела, това аз чакам. Ела и днес ме докосни.
Венците ми кървят от
болката във мрака мой. Ела.
Вкуси от мойта кръв.
И в мен ще бъде пролет.
А в теб е зима...Как така?
Дали от мен,
   дали от днес?
Недей. Аз няма да те чакам.
Косите вече побеляха, но не от чакане...
От свободата.
От самотата в свободата...

Кажи ми. Моля те, бъди най-честна...
Елиз...Прекрасна моя...
Когато търсех и намирах устните ти в мрака...
Тогава...Толкова горчив ли бях?

За токов удар ми говориш.
А помниш ли сърцето ми, което бе примряло
в очакване на онзи миг?!
Безпомощно да може да избяга...
Защо си мислиш, че не ти я дадох?
Онази,
   първата,
      най-тайната.
Тогава просто аз целунах, теб,
най-тайното във теб.
Душата...

Защо? В какво да те намеря днес виновна?
Елиз...
Така и не разбра.
Аз никога не спя спокойно.
Елиз...
Обречен съм на самота.
Мечтай. Мечтай докато можеш.
И знай...Започнала си пак.

Недей да бъдеш безразлична...
Ще бъдеш мрачна, суха и студена...
И ти ще си една от тях...

Във друго време, може би,
на друго място...
Аз вече съм и там...
На друго място в друго време...
Защо? Аз вече те обичам...
(не просто някого, а теб)
Тогава може би, но ,,може би"
е вече, вече, вече...

[nejno_angel4e]

УАУ!!!!!! Леле толкова е красиво, нямам думи пракрасен дует, толкова е красиво, благодаря за хубавата емоция... [inlovee] Моите искрени поздрави и почитания и за двама ви! Невероятно е!  [cvetee] [cvetee] [gentle-fen2] [hugs and kisses] [wish all my love] Поклонче!  [evala]

[phibi]

Пристрастна съм и към двама ви... и с право...

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасни сте и двамата  [cvetee] [cvetee] [cvetee]