Сълзите ми в потоци се превръщат
и бавно се изливат в вечността.
Жестоки болки в мене се завръщат,
отиде си отново любовта.
Защо съм вечно тъжна и самотна?!
Нима аз нямам право на добър живот?!
Нима съм със присъда доживотна,
да бъда винаги без мъж до мен?
Той беше тук ,но си отиде,
отиде си и третия,и всеки следващ друг.
Вината в мен ли е,се питам!
И "да" е отговорът този път!
Дойде денят във който си признавам,
че никого не съм обичала така,
със силна обич-лудост, както заслужава,
виновна съм за свойта самота!
И дадох обич само на един,
а той от мен я взе и я отнесе.
И после лъгах казвайки "любим"
на всеки който влюбен в мене беше!
И давах псевдо обич на мъжете
които сваляха ми куп звезди,
обичаха ме,падаха ми във нозете,
но аз им дадох само своите лъжи!
Сега се кая,нямах право!
Не съм създадена за любовта,
създадена съм болка да дарявам!
.....Когато ТОЙ си тръгна с обичта ми,осъзнах това!
