Късметче от кафе

[ilusia]

Събота вечер...
.... поредна вечер...
Защо ли тази нощ , сред толкова приятели , сред толкова топли лица се чувствам така сама.....
...Нима топлотата на очите не попива в душата ми ? Нима усмивката на близките хора не стоплят разкъсаното ми сърце ? Защо ли тази нощ звездите не светят толкова ярко? Защо ?
Понякога се нуждая от нещо стойностно в живота си. Понякога се нуждая от нещо истинско. Но кое всъщност е истинското ? Кое е истински важното ?
Да откриеш себе си ? Но нали всеки път, щом се открием, отново се изгубваме някъде в бездната на собствения си живот ?
Мисля , че в детските книжки се таят много от истините , които ние - мислещи се за възрастни забравяме или отказваме да приемем.
... Мисля , че понякога трябва само да затворим очи... и просто да тръгнем... на някъде... на където ни води сърцето... Но защо моето мълчи ? Защо ли тази нощ затварям очи и се опитвам да чуя тихият му шепот ? Но то остава нямо. Безумно нямо.
Винаги съм си казвала , че щастие - това е да си някъде с някого.. и да искаш да си точно там и никъде другаде , точно с този човек и никой друг.... Защо тогава винаги съм някъде, където не искам да бъда ? Защо съм с хора , с които не желая да бъда ? Защо винаги искам да съм просто.... някъде ?
Кой по дяволите е моя път ?
Зная какво не искам да бъда. Зная коя не искам да бъда. Зная какво не желая да правя.... Но мамка му... защо не зная коя искам да бъда ? Или може би зная ? Или може би нямам смелостта пред себе си да го призная , да намеря сили , за да го постигна ?
Загубвам се.... колко мрачно , колко пусто... колко безнадеждно се губя в един свят на рамки  , в един свят, в който сякаш търся липсващата частица от себе си... Къде е тя ?
Всеки ден пия по 4 кафета... само заради късметчето , което ми носят в него. Каква глупост... нима толкова силно искам да повярвам на това късметче ? Толкова ли слабохарактерна съм , че виждам лъч надежда... в късметче..от кафе ?

[tonnny_bg]

Ще се търсиш още дълго време ,но повярвай ми ,не е страшно това търсене.Всеки път като се луташ,ще откриваш една малка частичка от себе си .Неминуемо е и е сладко.Търсеща личност си и това му е хубавото.Продължавай все така.Не тъгувай.Един ден като се намериш ,ще харесаш това което виждаш ! :) [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[ilusia]

[inlovee] Дано маме... дано  [heart__]

[solitude]

Защото се сравняваме, миличка. Дори и за това ни е късметчето, да можем да сравним, какво имаме и какво искаме. А всъщност СМЕ. Късметчето си ти, миличка- не го забравяй. Винаги ще има някой до тебе и щом е там, има някакво значение. По- добре да се радваме на тези, които са до нас, утре може и тях да ги няма. [heart__]

[angel4e_f]

и аз съм като теб [confused]
само заради късметчетата пия 100000000 кафета... [confused]