Моля те ,иди си!.......
Недей ме мъчи с тая твоя топлота!
Сърцето ми кърви,изгубих и ума си!
Защо ли?!Не зная аз сама!
Че страх ме е,нима е странно?!
Та аз и капка нежност през живота не видях!
И знам какво си мислиш!Че е жалко!
Но хаос е във моя нежен свят!
Преди мечтах за тебе.Боже,как се мъчих!
А даже погледа ти не видях...
Но беше ти прекрасен-аз наивна,
и заедно със теб,макар на сън,аз бях.
Сега,когато си реалност вече
от тебе ме страх-не знам защо!
А може би защот' добричко нищо не получих,
а всичко давах....за какво?!
Сега ще ми дадеш ли тая обич,
която страдах и мечтах до днес?
Или ще си остана с тая орис,
да бъда пак НЕЩАСТНИЯТ ЧОВЕК!
