ако четеше приказки...

[burning_acid]

"не ме оставяй.
няма да се справя"

гласът ми беше като
острие на нож,
защото цяла вечер
бях изгаряла
цигари
в белите си дробове

но ти не го разбра
(че винаги,
когато съм отчаяна,
аз пуша)

тогава взех в ръцете си
подаръка от майка ми
(кристална ваза)
и я замерих
мислено
по теб

отново не погледна


и аз заплаках
(само мислено,
защото щеше да е глупаво
да ти показвам
колко съм зависима)

отдавна
беше го
отгатнал

родиха се
стотици думи
на върха на устните,
но ги убих
със хладно
безразличие
(добре си ме научил)

и само
промълвих
Муталу-тату-табу-табор*
и се превърнах
в жерав
(не във щърк)

ти пак не забеляза
(често ми обръщаш гръб)
и ме погледна
чак когато
чу крилете ми
да казват
"сбогом"

аз пак не знам
дали ще си припомня
думата,
дали ще срещна някой дето
да я знае

но знам че няма да си ти

защото
не четеш
подобни приказки

защото
не разбираш
когато
жеравите казват
"сбогом"

и на познат език ти казах:
"не ме оставяй,
имам нужда да съм
с теб"
а ти отново не разбра

и затова
отлитнах
...

* от приказката "Халифът Щърк"
на Вилхем Хауф

[solitude]

Ще срещнеш някой който разбира този език- сигурна съм. И...я по-добре откажи цигарите със сигурност не помагат срещу отчаяние. От личен опит знам :).
Нестандартен както винаги, но красив стих! [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]