Миг любов

Started by dodic, March 12, 2007, 13:10:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic




Бързо пламна, бързо и изтля,
то любов ли беше, че да я опиша,
премигна кратко, тъмнина,
шумно, с възклицание издишам.

Не направих даже оборот,
около това сияйно слънце,
за миг на лъскавия хоризонт,
и после се превърна в зрънце.

Плясък върху гладката вода,
цамбурна, после надълбоко,
не направи даже и вълна,
а уж летяхме тъй високо.

То любов ли бе да я разкажа,
премигване, и после празно,
принципно от кратката се пазя,
но прихваща се, било заразно.

Свърши се преди да почне,
стана тихо след това,
как, кога - не зная точно,
но изниза се внезапно любовта.






Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Тези кратките, от тях се ти пази-
те са като падащи звездици.
Първо блясък, после камък и тежи.
С него се убива даже птица.
А заразно е...май факт е, но уви,
че го знаем никак не помага.
На челото им не пише-Болест. Спри!
А инстинктът ти не шепне тихо- бягай.
Полет нависоко- после срив.
Ако паднеш на главата си - спасен си,
но обикновено като счупен си молив-
няма повече да пишеш,заразен си .
И все пак...не е пък туй за рев,
не е болест за умиране. Това е.
Преминава.Идва друга.Ти си лЕв.
Ще я схрускаш, много да не знае.
:)
[a taka]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: dodic on March 12, 2007, 16:44:08 PM
Ха, добре, така, така,
добре във стих си ги редила,
аз пък взех, че на шега,
опитах лЕвската си сила,
та роди се този стих,
нищо, че не го изпитвам,
просто мисъл улових,
и така в друредия политнах,
що ли писах тъй за любовта,
питай ме сега - не зная,
сигурно във мен ръжда,
обажда се от минало, това е,
няма просто да е друго,
аз обсипан съм със смях,
а и ти направи чудо,
ето с думите край теб се заиграх,
и така ми стана леко,
то не че нещо ми тежеше,
в рима стигнах надалеко,
абе карай, езика лЕвски пак си чеша,
и харесах много тази дума,
как хубаво звучи в уста ми - лЕв,
благодаря ти, че тъй сладко ме раздума,
то за мен си беше яко кеф.



Благодаря ти Гео, че отприщи такива приятни емоции в мен. :)
Изпитваш, не изпитваш - кой му пука  :)
Пиши си и със думи си играй.
Така убива се досадна скука,
а чувствата си всеки си ги знай.
Щом леко ти е, радвам се със тебе
и нека си остане все така.
Отново на върха по онзи гребен-
пенлив и нежен на житейската вълна.


Радвам се, че емоциите, които съм отприщила в теб са приятни, Дидо  :)
Всъщност това е взаимно   [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Красиви са вашите емоции, както винаги  [inlovee] [inloveee] [cvetee] [inloveee]

solitude

Quote from: SkitnicaVmoretO on March 12, 2007, 21:30:41 PM
Красиви са вашите емоции, както винаги  [inlovee] [inloveee] [cvetee] [inloveee]

vesselin

Поздрав и за двама ви!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!