и... падат тежко.... от звездите парещи сълзи

[ilusia]

Тих шепот... на забравени слова...
огниво гасне в ръката
и бледа искра - запалва небесата.
Сякаш крехка душа - ражда се със зората.
... Просто сълза... капе - росата...

Гасне тихо шепота скрит ,
в един неуверен , ала старинен мит.
В магия обагрена е дъгата...
Сякаш с цвета на лъжата.

Пожари в мене горят. Нетленни останки ,
на забравен живот. И тихо шептят
с гласа на тишината.
Пътят изгражда се в легенди от кръв.
Някак безумна игра. И жадната плът-
е моя съдба.

Бокли с отрова. Прокълнати желания.
Могъща прокоба.... Сянка в мъглата.
Девица живее в лес от огньове.
И свещите скрити - сякаш остри колове.
Пробождат сърцето. Разпъват душата...
И вехне лицето - забравено в тишината.

Тих шепот на забравени слова....
... Усмивка от мъгла вплетена в дъга....
Искрица запалва небесата под погроми от Луни лъчи.
и... падат тежко.... от звездите парещи сълзи

[vesselin]

Само така.Продължавай да пишеш хубави стихове!