Виждам те...
Толкова си мъничък.
Изгубен там по безкрайна поляна ,
сред пеперудите.
Висока е тревата,
капките роса мият
личицето ти, мръсното.
Обелени са коленете ти, лудите.
Искам с нежност
сълзите ти да избърша.
Да те гушна силно,
дори да ти попея.
Да бъда спокойна и истинска,
коленете ти да превържа,
после двамата да се посмеем.
.....
Не си дете,
аз не съм светлината.
Но не те ли боли, когато плача?
Не съм съвършена,
често обърквам правилата,
но ме боли, когато наранен се влачиш.
