Пий... докато не съм изпила всичко от теб ! Пий...

[ilusia]

Гледам те и сякаш в теб въплъщавам мечти , копнежи.... изгарящи пожари... които ти не можеш да ми дадеш.
Ти си забранения плод. Ти си първородния грях. Защото си чужд... защото си ничий. Защото си дете на ветровете , обитател на мрака... Защото лъжата тече във вените ти , вместо кръвта. Защото в очите ти гори  непотушаемият пламък на злокобно , прокълнато дори желание... Защото сърцето ти изгаря на клади и пепелта има силата на прокоба. Руши и завърта във вихъра си всичко... всички... И пепелта ти е велика , защото е горяла. Със жарта на хиляди неугасващи слънца.
И ето... днеска аз протягам ръце към тебе. Едни малки, детски ръчици... които в дланите ти изглеждат нищожни...Те са бледи , треперещи от страх... но ги протягам... и не за да взема...
Не желая нищо от принца на нощта. Не желая нищо.... аз просто ти давам. Една усмивка ... вплела в себе си стихиите на страстта , познанието... на желанието и на мъката...
Едни очи , с които да виждаш света. Моят свят , своят свят.... Да се вгледаш в танца на пеперудите .... във ритуалите на облаците.... Давам ти.. душата си ... за да чуваш шепота на вятъра , да усещаш лъчите на слънцето - галещите те , приласкаващи те... проклинащите те....
Вземи ги... вземи ме.... Използвай ме. Желай ме. Оскверни ме... Захвърли ме....
Защото, ако не го направиш. Ако не ме оставиш някъде там... в далечината на хоризонта при залез слънце..
Аз ще си ида... и вечно ще горя в тебе. Ще бъда горчивината на устните ти , пламъка на очите ти ... белега в душата ти.... Ще си ида, разпиляла се във времето... И само тихичко ще се връщам в нощите на безумия... когато сам... се чудиш с кого спиш... в чие легло си отново... и кой те пие - грях на греховете....
Цял ли си.... отровен ли си и можеш ли да обичаш.... и някой ден... ще се запиташ коя бях аз ? Защо те .... копнях. Какво исках ... и защо ти бе моята свещена неверност. Защо бе сакралната утопия на душата ми. Защо в нетленните ми останки, погребани като в гробница в душата ти , аз все още съм цяла....
Защото ... не те обичам. Защото нямам силите да те обикна.... Защото ти си мой враг. Враг ... в който аз виждам себе си.... Човек , чиито очи блуждаят из вселени , пространства .... Чието сърце се лута между ада и рая в танца на спомени и сънища....
Е мили мой... пий ! Пий от мене ! Пий сладости , пий наслади... пий илюзията за любов...
Пий... докато не съм изпила всичко от теб ! Пий...