Споделена самота

Started by Gentiana, March 14, 2007, 22:22:04 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Черпиш сили от моята болка.
Зареждаш се с всеки мой стих.
Ела, изпий направо кръвта ми.
Тя е чиста и гореща.Нежен диптих
са отраженията ни в голямото огледало
на вселената, наречена Самота.
Ти си сам в своята мъжка себичност,
аз- в моята женска суета.
Погледи-светкавици,
древни антизнамения,
Вампири, вампиреси, стъклен свят.
Строши стените, позволи ми да дишам.
Не ми повтаряй,
че за теб съм най-долна гад!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

Имаш си духовно вампирче :) Аман от тях [lol] [lol]. Няма оттърване. Ама ми е ясен то кой не черпи от твоите стихове- всеки -така че не му се връзвай толкова :) [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.