И думите редят се глухо,
забравям,че не съм сама ,
до мен е оня блудник дето,
открадна моята душа.
Сега завърнал се ме моли
да възродим отново любовта,
да бъде с мен и аз със него,
щастливи в нашата игра.
Обичам го,но няма да съм с него
не мога аз да го допусна пак!
Сега ще вземе и сърцето,
останало на пух и прах....
Ще вземе и последната искрица
останала във мене да гори...
Я виж!Отронвам пак сълзица
и казва той че го боли!
Боляло го?!Защо ме мъчи?
Не съм аз същата сега!
И гледа ме с очите същи,
които даваха ми обичта....
И вярвам му наивна толкоз
че във ръцете му се спускам аз
обича ме!Това е!Няма вече болка!
Обичам го!Прегръщам го в захлас!
И искам нашта песен пак да се повтори!
Да се повтаря всеки сладък миг...
и щастието в мен да заговори..
да бъда пак щастлив човек!
