Чувства...
Чувствата вече са черни,
Отровни змии - мислите ми
в мрака пълзят.
Душата-полиран кристал от оникс.
Нечиста.
Поглъща светлината.
Не я връща назад.
Ще я превърна в олтар
на най-долните си страсти.
Нека Дяволът там
свойте оргии вихри
и се смее със жлъч.
Да ме върнеш назад,
вече не ти е подвластно.
В сърцето ми кинжал е
всеки сияен, слънчев лъч.
И затова ще бягам от светлината
и ще се крия
в лепкавите, мръсни сенки на нощта.
Всичко светло в себе си ще го убия.
Вече съм вещица,
не онази наивна, нежна жена.