дали Слънцето знае, че е Звезда........
Пламък заскача вместо сълзи,
Бълващи дракони - твойте очи
С въглени пак си гримираш лицето
Ровиш в жарта да си търсиш сърцето.
Мисли горели, останали прах,
Думи изврели, кипели от страх
Бич наказателен - твойте коси
Удрят навсякъде - всичко кърви.
Глас - гръмотевица в зрачно небе,
Викcj ти е гарван с пламтящи криле
Твоята воля е лумнала клада
Недаваш любов, а смърт за награда.
В нощите дяволи пращаш при мен,
Денят ми е сън, и в съня си съм в плен,
Кат змии ме обвиват ръцете студени,
които докосвах и исках за мене.
Кръстове слагаш, чертаеш съдби.
Мостове буташ, обръщаш реки,
С отровните устни проклинаш ме пак,
Защо не целувах ги, бях ли глупак?
Пламък заскача, вместо сълзи.
Разлютени Хали в ранени очи,
Забиваш ноктите си във въглена, дето
навярно си мислиш, че бе ти сърцето..
.............................
И в огъня нейният стон се разбуди
И в пламък разля се, порастна в море
Вълните заскачаха, станаха луди,
а близо се чуеше плач на дете.....
