След нощ на...

[Gentiana]

След нощ на много сълзи и малко надежда,
на сутринта се будиш като зомбиран лешояд.
В огледалото е по-добре хич да не се поглеждаш,
защото ще отскочиш с неволен вик назад.
Малко лед ще тушира подутините
под очите ти и в съмненията ти за вина.
Кафето, ех, кафето, почти на екс изпито
връща живота и те вкарва в новата игра.
Чака делникът, под мишница с папка проблеми,
секретар на един немилостив ,капризен шеф.
Часовникът те дърпа навън, залозите пак са големи.
Работа, почивка, работа.Хазарт.Лудница. Истински кеф.
И когато вечерта се плъзне дръзко по склона
на поредния залез, с цвят засрамено червен,
бавно се връщаш в къщи.Самотата ти е икона,
пред която запалваш свещта на пореден безсмислен ден.

[solitude]

Ами лешояд :). От твоето огледало ще да е някоя гълъбица да наднича :p [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

 [xa xa xa xa xa xa]
ти пък, гълъбица  [lol]
Гарга бела, по върви, ама гълъбица...
Поне да бях миролюбива, а то к`ъфто съм дзвер...в никакъв случай не мязам на гълъбче, Соли  [heart__]

[tonnny_bg]

Все нещо гледа отсреща,лошото е когато няма образ там ,а една сянка само .
Поздравления ,мила.И въпреки черничкото в стиха ти ,хареса ми.Знам,че след един такъв ден-лешояд ,ставаме по-силни отпреди и там му е хубавото. [a taka] [bravisimo]

[Gentiana]

Така е, Тони  :)
Благодаря!