Танцувам тихичко,безмълвно
тъй бързия романс за любовта....
А ритъма ми казва,че е празно в тебе...
че трябва да се справям веч сама...
Прииждат спомени нечакани,
със всеки идва и една сълза,
и мисли толкова объркани,
нареждат се,една подир една...
Повеждат ме към пътища окаляни..
прахта от тебе още ми горчи...
оглеждам се..Очите ми забравени
те търсят...А къде си ти?
Остави ме,а болката със мен остана,
така добре във мен се настани....
Душата,плачеща нещастница смирена,
очаква някой просто да я утеши...
До лудост тичам във безкрая,
и следва ме,до мен върви една звезда
в безкраен бяг да ме ориса чака,
и пак да съм във тоя свят сама.....
Сега не съм със някой,но живея,
защото чакам да се върнеш ти
в коварен огън явно аз ще тлея....
защото само са това мечти ..
А спомените пак се появяват...
въвличат ме във своя бесен танц...
..на оцеляването стъпките на мен ми се отдават....
Ще ги показвам пак...
За теб...
На забавен каданс...
