Разкъсана измежду гняв и болка,
в света на мъката си бродя аз...
Неискана,нечакана бeз капка съвест,
и търся миналото бъдеще за нас!
И гордост и съзнание потъпках,
само за да бъда част от твоя свят..
Сега съм мразена,невиждано самотна,
живота сякаш се превърна в ад!
Отхвърлиха ме всички-майка,татко,
но аз реших,ще бъде по-добре така,
какво като си занаех-всяка сутрин,
че връщаш се при твоята жена...
Изхвърлих всеки спомен за това,
което страдах и мечтах до онзи ден,
във който не усетих тръпка с тебе,
във който в щастие превърна се за мен!
Сега съм всякакси ограбена...
Сега не дишам и не спя добре,
заради някой аз изгубих всичко,
и някой всичко ценно ми отне...
Защо превърнах се във нищо?
Кое така свирепо ме уби?
Сега съм тяло с мъртви клетки вътре,
в което няма спомен от душа!
Уби ме тъй реалната измама,
че имам бъдеще със мъж кат' теб...
Заблуда е,комична даже драма...
Но късно е!Останах без сърце!
