Мокри петна

[Gentiana]

Отново си толкова уморен,
а аз се чувствам виновна и жалка.
Гасне светлината на отегчения ми ден.
Не съм силна, толкова съм малка-
като грахово зърно, като шепа вода,
която изтича и следа не оставя.
Мокро петно, после - нищо. Суета -
чувството,че знам какво да правя.
Часовете на нощта лягат в скута ми и мълчат.
Вятърът гръб ми обръща. Сърдит е.
Кънти в мен мисъл-
кладенец, на който стените се рушат.
Грамада от камъни, над която плачат звездите.
Бих ти дала и последната си капка кръв без жал
за една усмивка, за да станеш по- силен.
Уморените ти очи забиват в сърцето ми кинжал.
За мен самата не ми е тъжно, ни мило.

[phibi]

От пет минути се чудя какво да напиша под това цвете... и не се сещам за нищо подходящо. Затова ще кажа най-триалното с най-нетривиалния тон - страхотно е.

[Gentiana]

значи е имало полза от чуденето, намерила си точните думи  :)
Благодаря ти за това [heart__] [shame]