За себе си в трето лице
ilusia vs phibi
В огледалото бурно се губя ,
безплътен образ на вопъл и стон.
Как да се пробудя ? Аз съм хамелеон !
Заспивам за миг и друга съм вече
ето - екота тих стига те от далече .
Ще ти разкаже за мене без глас ,
без очи и ръце... ТЯ ще ти каже
за тебе .... дето живееш в трето лице. Тя, тъй приказна, нежна, магична...
едничка надежда, последният бряг.
По-прекрасна е, по... е различна,
А повече теб е...
„ ...Така не можах
всички думи в едно да ги кажа,
да изкрещя, което тежи...
Ти послушай я, Тя ще покаже
всички болки и всички лъжи...”
Тя някак си моста държи. Към световете отвъдни.
Чуваш ли ТИ ? Воплите сиротни - толкова оскъдни.
Вечер се ражда. После умира. Заслепени очи
... а пътят лесно намира. Тя....живее някъде там.
В трети души на отминали бъдещи мисли.
Късат се струни . Разпилени клавиши.
Тишината се ражда. В акорди безлични.
Докосвания... толкова цинични.
...... Пазят душите - трети - различни ! Тя е миг от просрочено време,
начало на блудкав финал,
като страх от кошмар те обзема,
като полъх, едва оцелял.
Тя е малките думи в полето,
нечутият, тъжен апел...
Тя е всичко. Това е, което
мечтал си. И мразил. И клел.
Тя съм може би аз.... Ти си може би тя
Кой знае... Кой е желал ?
Има ли смисъл - щом нещо си дал...
Аз живея в твоето име. Дъх на тинтява в зори.
И в очите на лудите - виждаме себе си , нали ?
Всички живеем мълком живота си крепък.
В думи отдавна ненужни.... Живеем лудо .
Живееме чужди. За себе си мислим в трето лице
......... Днеска бъди само дете.....