Защо звъниш ми ти сега
защо нараняваш ме така.
Мина страшно много време
не желая да понасям твойто бреме.
Онова прекрасно лято....
Там на плажа...тяло в тяло слято.
Толкова наивна бях аз
в мен бушуваше разпалената страст.
Мина страшно много време
сега сърцето ми от болка стене.
Един съвсем неочакван ден
реши,че трябва да си пак със мен.
Лъгал си ме без капка срам
мамил си ме без малко свян.
Преди време толкова ти вярвах
всичко мое на тебе подарявах.
Защо звъниш ми ти сега
защо,когато искам аз да съм сама.
Какво очакваш от мене ти
отново във нощта да сме сами?!
Ах...от нея имаш ти дете...
виж,разкъсано е моето сърце...
Чувам още твойте думи:
„Нищо не остана помежду ни!”
Какво ли значеше това....
няма значение сега.
Но усещам онзи страх...
че отново ще потърся твоя грях.
Без теб ми беше толкова добре
а сега се лутам като изгубено дете...
Ще се възползваш ли от мене ти
ще разбиеш ли отново сърцето ми?
