News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

...

Started by phibi, March 23, 2007, 13:10:29 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

phibi

Обади ми се, обади ми се пак,
обади се, макар от далече.
Аз... изпуснах и нощния влак
и малко мръзна с това си елече.
А гласът ти е топъл и  мек
и ще ме сгрее... О, моля те, нека
чуя колко животът е лек,
колко радост понасял човека...

Обади ми се, много те моля!
Той и другият влак си замина.
И изчезнаха всичките хора.
А малко тъжно е в теб да е зима.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



{dulgokoska}

Аз звънях, как звънях... да, звънях...
На гарата беше самотно...
И помолих, реших, закъснях...
А в гърдите ревеше животно...
Но нямаше диря от теб...
Вятърът парфюм не донесе...
И остана последно пред мен...
Стъпало на влака, отнесъл...
Не една съдба надалече...
Телефоните там са блокирани...
Погледнах за твойто елече...
А виждах жилетки бронирани...
И качих се... бе полунощ...
Перон, коловоз... Самота...
Телефонът звънеше... Тормоз...
Закъснявах, кълна се в това...

Но краката ме дръпнаха силно...
Политнах, качих се... а Теб...
Те нямаше... в гарата тихо...
Кънтеше само сигналът зает...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

До преди само миг не осъзнавах колко много се нуждая да се обади... Благодаря ти, Нел, отново докосна сърцето ми[wish all my love]
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



prostoemma

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...