* * *

[phibi]

Не ми носи цветя и тази вечер –
заети са ми всичките ми вази.
Омръзнаха ми. Алергична вече
навярно съм. И тях намразих.
Не ми носи и шоколад – ни бял,
ни черен, ни кафяв понасям.
Отдавна трябваше да си разбрал –
не тъй подаръците се поднасят.
И за какво са ми бижутата? Не нося.
Не искам пръстени, обувки, огърлици...
И стига с тях любов си просил...
Не ти отивам... Аз не съм ,,женица",
не можеш мен в кутийка да затвориш,
да ме показваш тук и там на всички.
И през стъкло понякога да ми говориш.
И само мъничко да те обичам.
Е, да, прекрасен си. Но то е малко.
За мен е малко. А е нужно много.
Не ми подсмърчай, че е жалко,
отдавна ти повтарям ,,сбогом".
Но ти не чуваш...
                            Ех, глупаче...
Защо ти трябваше да ме обичаш?
Не влизай в роля на палячо.
Порасни. И забрави ме. Примири се.

[{dulgokoska}]

Невъзможното е блян най-силен...
И всеки път облича ме в копнеж...
Палячо и смешник... нима не виждаш...
Пред мене можеш... но за мен не можеш да умреш...

И всичкото това ме насърчава...

[phibi]

                 [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Но ти изобщо ли не слушаш? Боже!
Милиони пъти ти повтарям -
сърцето ми е нечие, не може
ей тъй на теб да подарявам...

[kalista]

Малеее мила отави ме без думи!!! Стихчето е невероятно...  [evala] [plqsssss] [flowers]

[phibi]

Не предполагах, че някой ще го хареса... Но се радвам, че е така. Благодаря ти,  kalista  :)