Не оцелявам
Истините винаги са чакали зад ъгъла.
Да ги вдишам, да ги взема,
да ги проумея.
Аз пререждах времето във пъзела,
в една поема,
тайните да оживеят.
После гларусите глухи
взеха нотите на вятъра
в ноктите...
Да ги стискат, да ги чупят,
мойте нощи да премятат,
със вълните...
Няма лесен начин да узнаеш,
колко образа във себе си
си пропилял.
Давя се! Не съществува Рай!
От ъгъла пия
страх и печал.
