Една странна улица..

Started by zaiche_f, March 25, 2007, 21:03:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

zaiche_f

Една странна улица-..мръсна..тъмна и толкова тъжна,странна е заради името си,тя се нарича ,,Сърце"..Няма никой на тази улица-само аз,търсейки своето сърце.
Вървя по тази странна за мен улица,вървя..близо до нея е един булевард..булевард,,Разбито сърце"..
Нещо става с мен..но вървя и търся своето сърце..гледам небето..мрачно е и някой след мен върви..някой ме преследва.
"Ти ли си това?" – попитах,но отговор нямаше и човекът зад мен изчезна,сякаш говорих на студения вятър.
Нищо..продължих сама,а зад мен отново се чуха стъпки..силни и сигурни по пътя си.
Не се обърнах и не попитах..вървях по странната за мен улица,а булевардът отсреща ме привличаше с шепнещ,нежен глас.
Вървях..пресякох и отидох на бул."Разбито сърце",странникът също ме последва..
Продължих  в първия завой,а там беше твърде  мрачно..нямаше изход..обърнах се,а ти стоеше там..гледаше ме с леден поглед..в ръцете си стискаше един пистолет..
Пред погледа ми го насочваше,а от очите ми капеха сълзи..ти дръпна спусъка,но не уцели моите очи,а сърцето ми, разбито от коварната любов..Паднах на земята..ти избяга и остави ми раната в сърцето..Очите ми..затвориха се,но още чувах веселия ти глас..след няколко минути дойде една линейка,но вече беше късно,защото моята любов на смъртта направи път..
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

ackasha

ЛюБоВТа НЕ Е кОвАРна ! ПрОсТо ТрЯбВа Да Е СпОдЕлЕнА И ВсИчКо Ще Е НаРед !  [cvetee]
.

zaiche_f

Може да не е коварна,но споделена или не от нея пак боли.
Благодаря ти мацка  [gu6] :flyingkiss: [gu6]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...