В безвремието потопи се желанието за борба,
потънала е силата ми в нежелана летаргия,
спокойствие нервно обляло е изтощената ми душа,
няма я и неуморната ми воля да се боря със света...
Чувство на ограбване -
настанило се е в изтощения ми ум,
чувство на самота -
отрекло без време любовта...
В утришното кафе дори
не виждам предишната наслада,
в запалената цигара
не намирам онази утеха, така желана...
Сякаш душата ми е открадната,
сякаш сърцето ми бие без ритъм
и волята е жестоко премазана,
и в живота не намирам смисъл...
Но с нервно спокойствие
търся светлината в тунела.
Опитвам се със сетни сили
да прогоня летаргията,
която така жестоко ме е обзела.
И с преродена боля
пак да повярвам в любовта,
и с нова сила да продължа
неуморната си борба!
