Надеждите те търсят и те искат,
а тъй проклет е всеки миг мечтан.
Очите ми изплакани се ненавиждат,
че още си тъй нежен сън...неразгадан.
Не те познавам кой си,а ме теглиш,
и мъничка искрица в мен трепти,
че с мене щастието ще намериш...
Търси ме..искай..и ме намери....
Ръцете ми копнеят да те имат,
да галят твоето невиждано лице,
за теб мечтае денонощно,
едно отдадено на блян сърце...
Ще те целувам с благотата на царица,
ще искаш да си вечно в моя плен..
Ще полетим със полета блажен на птица...
И вечно ще сме заедно,но не за ден...
А ти...си само приннцът от мечтите..
Я виж...Щастлива съм...до теб вървя...
В едно се сляха и съдбите...
Ще стане ли това в реалността?!
