Тичах по пътя си, падах....

[hide`and`seek]

Тичах по пътя си, падах,
мечти разпилявах, създавах,
накрая видях, че останах
сама и без дъх и без пламък.
Изгарях във диви стремежи
чувства и думи, съдби и копнежи,
да мразя не мога – обичам понеже
омраза е чувсто чуждо на мене.
До върха се изкачвах, а после сломена
отново надолу пътя поемах,
крилете от восък се стопиха без време
преди своето слънце във длани да взема.
Обичах, разлюбвах, рушах и създавах,
от себе си всекиму нещичко давах,
накрая за мен нищо май не оставих,
как да бъда пак същата?! Май, че забравих...

[ivorysoul]

много е хубаво, поздрав:)

[BLUE_ROSE]

много е хубаво, поздрав:)

[a taka]

[zai4e]

едно от любимите ми твои стихчета :)

[dodic]

Хубаво е! :)

[I`Hate`you]

Поклон .....

[mechtaq_za_teb]

Толкова добре изпипано... [inlovee] Невероятно!