Знаеш ли...Събудих се с усмивка....
Сънувах те и беше ти до мен...
За миг почувствах се щастливка,
че влязъл си във сивият ми ден.....
отново....
Получих всичките уроци от съдбата,
живота даде шанс да разбера света,
но пак не зная трябва ли да се надявам...
и трябва ли без път към тебе да вървя.....
и сляпо вярвам....
За всички покрай мен съм силна...
само ти за слабостите ми разбра.
За туй ли ги използваш само?!
Да ме раняваш ден след ден....
и пак да съм сама....
Да скитам като черна птица...
да дишам болка,и да пия сълзи,
да бъда пепел вместо огън
да храня пак душата със остатъци от смях...
и повече да ми горчи...
Добре!Така да бъде...
Нека повече да ми горчи!
Ще се справя...Ще съм силна...
Само искам те до мен....
просто се върни....
