Присъни ми се...
Миг... на изгрев
От тополови пухчета...
Събрани, завързани с лъчи от треви...
И високо в небето...
Със сивотата на плъхчета...
Имаше феникс, дето лети...
Присъни ми се...
Дъх на коприва...
Опарващ с лъх на могила, на гроб...
И въпреки всичко...
Се виждаше - има...
Жила във скута му...
За мек нов живот...
Присъни ми се...
Умора от сили...
Оплетени змийски зъбати опашки...
Красиво рисувани кожени гривни...
С отровни ноти - за очи неопасни...
Присъни ми се...
Цвят на безцвет...
Изключителен, един, но не и сам...
Бронзово мощен и крупен разцвет...
Невиждал го никой от Началото насам...
Присъни ми се...
Не сън, не фантазия...
Нито реалност, илюзия - хич...
Присъни ми се...
Живот от омраза...
Забъркан със обич...
Превърнат във кич...
