Горчиво

[Zatoichi]

Още помня първата ни среща плаха –
толкова отдавна беше,–
помня как душите ни в едно се сляха,
как сърцето ми туптеше.

Денят ми мрачен бе тогава и студен,
топла приказка бе ти
и в погледа ти,тъй загадъчно смутен,
прочетох своите мечти.

Помня как под схлупената чужда стряха
дъхът ми взе и ме плени,
как устните в изгаряща целувка спряха,
как слънцето възпламени.

Помня сладостно-тръпчивия аромат
и в телата пулса бесен,
помня също грозния надменен свят
как превърна се във песен.

Думите излишни бяха помежду ни,
без слово ний общувахме
и тръпнещи в хармония като струни,
съдбите си тълкувахме.

Помня аз и спомена не ще загубя,
вовеки ще го пазя с жар
и с жар ще продължавам да те любя
и да потъвам в твоя чар.

И днес зова те,мила,с пламенна любов,
жадувам твойта топлота
и знам,че за живота труден съм готов,
щом до мен си...моя Самота!...

В изгрева на мойта младост уморена
единствен поглед ни събра
и в тази жалка реалност захабена
избрах аз теб,ти мен избра...

[Carica na noshta]

 [bravisimo] [cvetee] [bravisimo]

[phibi]

Още помня първата ни среща плаха –
толкова отдавна беше,–
помня как душите ни в едно се сляха,
как сърцето ми туптеше.

Денят ми мрачен бе тогава и студен,
топла приказка бе ти
и в погледа ти,тъй загадъчно смутен,
прочетох своите мечти.

Помня как под схлупената чужда стряха
дъхът ми взе и ме плени,
как устните в изгаряща целувка спряха,
как слънцето възпламени.

Помня сладостно-тръпчивия аромат
и в телата пулса бесен,
помня също грозния надменен свят
как превърна се във песен.

Думите излишни бяха помежду ни,
без слово ний общувахме
и тръпнещи в хармония като струни,
съдбите си тълкувахме.

Помня аз и спомена не ще загубя,
вовеки ще го пазя с жар
и с жар ще продължавам да те любя
и да потъвам в твоя чар.

И днес зова те,мила,с пламенна любов,
жадувам твойта топлота
и знам,че за живота труден съм готов,
щом до мен си...моя Самота!...

В изгрева на мойта младост уморена
единствен поглед ни събра
и в тази жалка реалност захабена
избрах аз теб,ти мен избра...

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Бях решила да цитирам част от него, но не успях да си избера  :) Поздрав!

[solitude]

Прекрасен стих! [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

[black embrace_f]

...стиховете ти винаги са впечатляващи....
Този не прави изключение.
Поздрав!!! :)

[GaLLeRy]

Възхитително е !!!

[Zatoichi]

Благодаря ви за вниманието  [shame]

[Gentiana]

А така... [lol]
Тъкмо си мислех каква щастливка е тази твоя  лирическа героиня ...и изведнъж... Самота?!
Що така бе, Вени? Самотата не трябва да ти е любима. А някое нежно, пеперудено създание от плът и кръв.Я бързо да се поогледаш около себе си!
Не може да няма някое наблизо. :)
А иначе стихът ти е прекрасен. Поздрави!

[Zatoichi]

А така... [lol]
Тъкмо си мислех каква щастливка е тази твоя  лирическа героиня ...и изведнъж... Самота?!
Що така бе, Вени? Самотата не трябва да ти е любима. А някое нежно, пеперудено създание от плът и кръв.Я бързо да се поогледаш около себе си!
Не може да няма някое наблизо. :)
А иначе стихът ти е прекрасен. Поздрави!

:) На този етап от мойто съществуване самотата си остава първата ми любов  :) а за в бъдеще...кой знае  :)
Благодаря ти за вниманието.

[mitkonice]

доста хубаво))

[WhiteDove]

Стихчето ти е супер,мн ми хареса  :)

[tonnny_bg]

Невероятно обяснение .Докато го четох си мислех ,че е сътворено за реално съществуващо момиче ,а се оказа друго.Нищо.Всяко нещо с времето си .Благодаря за удоволствието ! [inloveee] [bravisimo] [inloveee]

[Zatoichi]

Радвам се,че ви харесва  :)

[Arwen]

Наистина е възхитително... а Самотата... винаги я чувстваме близка, за мен си остава най - добрата приятелка... Поздрави за красивия и искрен стих и от мен!  [heart__]

[Zatoichi]

Благодаря ти много,Ди  [shame]