Гарван в сърцето ми грачи
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по - черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка
...за моята съдба...
И с малките си черни очи
поглъща красотата ми,
и с острите си нокти
раздира смъртоностно мечтите ми...
И гола ме оставя,
и полита без звук в нощта...
А аз сама в мрака,
с разголена душа...
крещя без глас...
да ми върне насила отнета - любовта...
От къде дойде, Гарване?!
От къде разбра, че съм сама?!
Защо ми взе всичко, Магьоснико?!
Защо ме отркадна, Черодеецо?!
Чуваш ли ме?! Заповядвам ти! Върни се!
Върни ми душата!
Върни ми мечтите!
Гарване, чуй ме! Искам си сълзите!
Проклета бъди, дяволска птицо!
В ада гори!
В черните пламъци крещи!
Проклинам те, Гарване!
И във виковете си разпадам се...
във безмълвни звуци превръщам се...
Без сърце... с разголена душа...
падам върху калната земя...
Но, продължавам Гарванът да викам...
В мислите крещя...
Без глас молитви шептя...
Дяволка птицо... убиецо мой...
върни се... чуй ме...
Но... той отлетя...
в себе си ме погълна...
И душата ми се срути...
стана на прах...
И в онзи черен миг,
с грозен, дяволски вик...
Полетях в нощта...
с черни крила...
В дяволска птица се превърнах...
И устремена към бездънното небе,
търсейки другата дяволска птица...
готова съм за война...
Гарване, чуваш ли ме?!
Ще си върна откраднатата душа!
