Гарване върни ми душата

Started by Arwen, April 03, 2007, 13:33:17 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Гарван в сърцето ми грачи
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по - черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка
...за моята съдба...

И с малките си черни очи
поглъща красотата ми,
и с острите си нокти
раздира смъртоностно мечтите ми...

И гола ме оставя,
и полита без звук в нощта...
А аз сама в мрака,
с разголена душа...
крещя без глас...
да ми върне насила отнета - любовта...

От къде дойде, Гарване?!
От къде разбра, че съм сама?!
Защо ми взе всичко, Магьоснико?!
Защо ме отркадна, Черодеецо?!

Чуваш ли ме?! Заповядвам ти! Върни се!
Върни ми душата!
Върни ми мечтите!
Гарване, чуй ме! Искам си сълзите!

Проклета бъди, дяволска птицо!
В ада гори!
В черните пламъци крещи!
Проклинам те, Гарване!

И във виковете си разпадам се...
във безмълвни звуци превръщам се...
Без сърце... с разголена душа...
падам върху калната земя...

Но, продължавам Гарванът да викам...
В мислите крещя...
Без глас молитви шептя...
Дяволка птицо... убиецо мой...
върни се... чуй ме...

Но... той отлетя...
в себе си ме погълна...
И душата ми се срути...
стана на прах...

И в онзи черен миг,
с грозен, дяволски вик...
Полетях в нощта...
с черни крила...
В дяволска птица се превърнах...

И устремена към бездънното небе,
търсейки другата дяволска птица...
готова съм за война...
Гарване, чуваш ли ме?!
Ще си върна откраднатата душа!

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

иринка

Прекрасен стих!Мрачен,но завладяващ и искрен... [cvetee]  [bravisimo] [cvetee] [bravisimo] [cvetee]

bewalf

Невероятно е Просто невеоятно Браво  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Life is a waterfall
we're one in the river
and one again after the fall
swimming through the void
we hear the word
we lose ourselves
but we find it all....

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

QuoteГарванът грачи, грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята ...
... а аз вървя вече спокойно под ръка със самотата ...
... усмихвам се дори вече и на лъжата ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

QuoteНе навеждай тъжно глава...
И моля те не плачи.
Знам как се чувстваш...
И аз съм бил там...преди.
Нещо се пречупва в теб
И не знаеш какво е...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

И плачеш, и викаш...
без глас се молиш...
съдби проклинаш...
А тя, болката не спира...
раздира те с черни нокти...
вплитайки огнените си окови...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

Don_NUTSO

... а някога .... исках ...
... как исках да крещя, как исках да викам, да пищя, да се дера ... та да чуе целия свят, че обичам ...
... как исках ... но скършиха ми се ангелските крила ...
... сега и аз със гарваните грача ... словата са ми също грозни, похотливи, брутални и ценични ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Arwen

Грозни, похотливи, брутални и ценични...
Слова... като камшици...
Жестоки... безмилосто крещят...
Без глас се молят...
Слова... безмълвни... вплетени в тишината...
Слова във себе си самотата вричат...
Слова... в мрачна любов обвити...
Слова... които умеят да обичат...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

bubeto

Исках да кажа нещо,но останах без думи...
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Величието идва не когато ти върви, а когато си подложен на изпитания, удари и разочарования, на тъга и болка; защото само ако си бил в най-дълбоката бездна - можеш да видиш истинската красота, когато изкачиш върха!

last_unicorn

And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies