Затварям очи и отново плача.
Сълзите горчат,но облекчават тъгата...
Дали съм единствена?Дали сама съм в здрача?
Мъртво място,където вечно властва тишината...
И спомена за теб не избледнява...
там...Струните на китарата се късат,
пианото звук вече не издава...
Изведнъж най-големите ми страхове оживяват...
И пак-болка...сълзи...
мрак...тишина...студ...
Сбогом...
...завинаги...
така боли...
Ще сме заедно,но не в този живот...в друг...
Горчат сълзите...
Толкова е трудно да продължа напред...
но няма да се предам...не ще го сторя...
Няма!...заради теб...
Ще избърша сълзите,ще се изправя...
и ще вървя...не ще спирам...
никога...
Ще те помня!Няма да те забравя!!!
И дано един ден стигна до там...
там,където отново ще бъдем заедно...
аз и ти...
Никога сама!Никога сам!
Там,където смъртта е безсилна да ни раздели...
Там,където живота продължава вечно...завинаги
там,където никога не идва края...
тъгата я няма...щастие е винаги
и болка какво значи аз да не зная.
Ехтят думите предишни.Мъгливи
образи в съзнанието изскачат...
Не вярвам аз във всевишни сили...
Спомени остават само,а те толкова много значат.
