Преди да дойдеш – много други бяха...
След тебе – много други също.
Но спомените с теб не избеляха
и всяка нощ сънувах, че се връщаш...
Колко малко, а колко силно беше!
Помниш сам, защо да ти говоря?..
Но ти реши, че твърде много щеше
да боли, ако за дълго бъда твоя...
И си тръгна. А след това замина.
Остави ме със хиляди въпроси...
И ето – днес една година
от мен парченце спомен си изпроси.
Отворих си кутията със спомени:
стихове, рисунки, аромат...
Миговете с тебе ми припомниха
и оня стар, отдавна минал свят.
Не се сдържах... Излязох и заплаках.
Вървях отново покрай нашите места...
Пейката ни, ъгъла на който чаках,
кафенето ни, а масата – сама...
Днес всичко си е същото, но празно.
И сякаш беше вчера, не година!
Проклинам тоя ден и благославям
времето, в което съм те имала...
Благодаря ти... Нека си далече...
Стига ми прегръдка, щом се видим.
Нямам право да ти искам нищо вече,
една година ти си мое минало...