Arwen & иринка
Измъчваш ме,не виждаш ли?
Защо ме гледаш с този поглед страстен?
Защо не даваш шанса на душата,
завинаги със теб да се прости..
Не искам вече разума на теб да е подвластен...
Какво ми даваш?!
Нищо..само парещи сълзи...
И в тишина ме оставяш... сама....
Да проклинам всеки ден......
без глас да крещя...
да се моля..да дойдеш пак
и с измамната си топлина
да стоплиш съня ми студен...
А исках само да ме обичаш...
Исках само любовта ти..
Исках сърцето ми с твоето да забие...
...в ритъм...
Кажи ми, много ли искам..
Малко ли ти дадох...
Нищо ли не значи, че за теб
себе си предадох...
И себе си на кръст сама разпънах...
Поисках малко само да дадеш...
излъга ме ...в безкрай потънах...
и взе ми всичко....
а само исках да ме разбереш...
да ме прегръщаш само...
но със пламък в тебе...
да ме целуваш много....
Ех, мечти...
Е, зная...трябваше ти време...
Да ме измамиш....
....сега си горд нали?
И в безвремието потапях се бавно... неусетно...
И в мисли среднощни горях...
И предавах се, и падах... и кървях...
Но носех те в сърцето...
Вкусвах отпечатъците от целувки...
онези... някога изгарящи лицето...
Но, сама избрах да е така...
И да те обвинявам, и да те проклинам е твърде късно...
И да плача... и да викам... не намирам смисъл също...
Отивай си! Остави ме тук... сама...
да закърпя раздраната си душа...
А после ще те пратя да я търсиш...
...в ада...
Да!Заслужил си това...
Не ще да я намериш...
но за теб това е Божия награда....
а мен не ме мисли....
аз отново ще запаля пепелта...
И в тая пепел още ще се мъча...
Дали ще можеш някога да си простиш?
Аз не искам още срещи и раздели...
Отивай си...
дано се примириш...
че аз си тръгнах без да си ме гонил
защото горда съм и няма да се дам...
А туй, че сълзи рой си ронил.....
...споделяй го на друга...
ако нямаш срам...
И на нея казвай... фалшивите си думи...
И нея дарявай с измамните слова...
С нея си играй... лъжи я... както лъга мен...
Накрай я да те мрази... накарай я да ти отмъсти...
Тя да ти покаже болката... тя да ти разкаже...
как горчат неизплаканите сълзи...
А мен... мен ме забрави...
Аз имам своя свят...
И завинаги в него оставам...
Сега те съветвам:
Без думи!Просто мълчи!
Сама по пътя неясен потеглям.....
Неискам да виждам пак твойте очи!
И казвам ти :
Тръгвай си!Бягай от мене!
Виновен си!
Без фалш си иди!
Какво чакаш още? Защо ме гледаш?
Не, аз няма да простя!
Достатъчно ме нарани... достатъчно ме заболя...
Просто замълчи... тръгни...
И моля те, не се обръщай...
Назад не гледай...
И никога... никога не смей да се завръщаш...
Дори, когато нощта ти напомни за мен...
Дори, когато лика ми видиш в светлия ден...
Остани далече... остани назад...
Не си спомняй... не ме търси...
Аз съм щастлива в своя си свят...
И в него, без теб ще сътворя нови мечти...
Със сълзи ще залича смешните ти лъжи!
Хайде, върви си!
Аз няма да простя!
Не се опитвай да откраднеш...
от мене още даже миг...
Ще бягам аз... дори да ме нападнеш...
ще те отблъсна...
Боже!
Искам да изчезна вече...
с вик!
Ах, но защо си още тук?!
Защо... защо ме гледаш...
Какво искаш...
Не, моля те, не говори... не, не ме докосвай...
Не, не ме моли... не... отивай си...
не искам да слушам повече лъжи!
Искам да мога да дишам без теб!
Искам да чувствам отново... без теб!
Махай се! Крещя... Проклинам те...
Отивай си! Не ме мъчи...
Моля те... върви...
Това е всичко!Казвам край!
Политам си сама към моя ден....
Отивам си във моя рай....
Заинаги откъсвам се от твоя плен!
