Обичам да се сгушвам в очите си...
Там няма луда празнота...
Отраженията всички са ми мили...
На осъдени убийци и деца...
И топло ми е... огън няма също...
Но хладното съм пратила в сърцето...
И уютно ми е... често си поръчвам...
На душата да забърка питието...
Което най-обичам - от усмивки...
Спомени ми тя изтисква многократно...
И с чаша във ръка се тъй напивам...
Щото трудно се отрезвям... но приятно...
Най-обичам... да се сгушвам във очите си...
Оставила кожуха на ранеността...
И тогава се заглеждам през прозореца...
На природната ми женствена тъга...
И тогава си поплаквам крадешком...
По една сълза на час си позволявам...
Нямам воля да отблъсна този взлом...
Но и да го приема докрай, такава нямам...
Най-обичам... Да се сгушвам във очите си...
Малко ми е тясно от видяното..
Но не обичам да подреждам никак дните си...
Така истинско остава Преживяното...
