Моят ден
Човешкото във мен - сърце е натрошено
и реших от днес да си отивам...
Да ме изрязват малките съмнения
в остатъците на минути да попивам.
Да ме газят облаците ,време разпиляно
на мъгли да си играем с тишината.
Днес реших ... започвам да ме няма,
и врати да си рисувам през вратата.
Ще съм път от колебания докрая
тъжно в себе си на длани разклонен.
На едно изгаряне далеч от Рая.
Днес реших... да бъде моят ден.