Не отваряй вратите до края,
дори по-добре притвори ги.
Вътре някак си сладко ухае
на малък букет с теменуги.
И не дърпай пердетата, нека
светлината навън да остане.
Та нощта ни бе толкова мека,
а денят идва бързо неканен.
И не казвай, че станало време.
Зад прозорци, врати да се скрием
и още малко да бъдеш за мене.
И чак тогава в света да се свием.
