Планината - гробница на моя рана

[ilusia]

Планината тая нощ , приканва ме смълчана.
Пантеон на жива моя рана.
Миналото като сенки на мъгли изплува .
И в триъгълник от кули , слънцето пътеката рисува.

Но всяка крачка има своя вяра. И всяка минала
пътека , е сякаш на душата , плътска изневяра.
Очите блуждаещи с миражи рискуват ,
и думите търсещи с абсурди бреговете ознаменуват.

Ума се крие. А сърцето вънка в пустош вие.
Към планината все върви и търси перлени сълзи.
Като бисерни мъниста , сред златен пясък .
Следи , за бъдно -  вятъра е мощен тласък.

А аз - притихнала  , смълчана , в ръцете носеща
една надежда. И в душата - рана - към планината
тялото ми се привежда , и в сумрак от желания
лика ми в огнени води оглежда...

В тая нощ на пролет , с аромат на грях...
... Тръгвам по пътища потънали във прах.
Камъни , мечти , води и дълго бленувани думи....
Увличат ме напред...  и все на там вървя...
Към планината - затихната , смълчана...
Тая планина - гробница на моя рана.