Лъжа след лъжа отново редиш.
Питам се,не ти ли омръзна?
Какво да постигнеш целиш?
От тези лъжи сърцето замръзна.
Днес разбрах кой си всъщност-
Негодник.Манипулатор.Подлец.
Сам не познаваш своята същност.
Нищо повече от един лъжец...
Перфектен си в очите на другите...
Но всеки понякога изглупява...
Край!Падна булото на заблудите.
Идва ден,в който човек се осъзнава.
Мислех си-няма друг като теб.
Божичко,колко те обичам...!
Но всъщност сърцето ти е лед
и с кървящи нозе след тебе тичам.
Без маската си къде ще избягаш?
Твърде късно е!Разкрит си вече.
Трудно е да кажеш,че съжаляваш,
гордостта и самочувствието ти пречи...
А ти си изгубен в собствената си лъжа.
Колко лесно е да се преструваш...
Нима една измама за теб е любовта...
и не трепва сърцето ти,когато ме целуваш?
Искам да имам смелостта да кажа точно тия думички на един човек...
Многооо... трогващо стихотворение... Браво , ангелче !
